Tattul (Гергана Димитрова)
18 14
17.08.2011 г., 9:39 ч.

Мълчание 

  Поезия » Любовна
1269 0 5

Заставам горе на върха...

Във теснината на ръба потъват стъпките ми.

Пред мен е пропаст,

празнотата в нея е погълнала

дори небето и облаците.

Застинала съм там.

Под мен  -  светът – далечен, малък,

като нарисуван,

едвам трепти във маранята

и вижда се, че съществува.

Вятърът ме помита – разпалва усмивката ми,

разсъблича ме, оплита косите ми,

бяга лудешки по тялото ми,

но аз оставам тиха...

Мълчанието  се носи из  висините,

погълнало всичко, спуска се

бавно около мен, а аз стоя и чакам,

притворила очи,

унасям се, политам...

и не чувам стъпките ти.

Кога пристигна?

Откога ме гледаш?

Различен си от всичко до сега,

от всеки...

Мълчиш.

Знам, че ме виждаш,

но даже и погледът ти е скрит

и мога само да гадая

има ли нежност в очите ти,

или си студен и суров...

Ръбът се рони,

политам надолу...

Но ти не подаваш ръка,

за да ме хванеш, само ме следиш с поглед,

как се нося надолу към нищото...

изпитвам страх от болката,

боли ме докато падам, защото

се отделям от теб.

Протегни ръка и ме хвани...

Горе има място да мълчим и двамата.

© Гергана Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??