4 jul 2010, 0:36

Мълчание

760 0 1

 

Понякога мълча, но

всъщност искам да

говоря – да изкрещя

за болката в душата.

 

Мълча, дори когато

виждам, че всичко

около мен се срива.

Мълча като безсрамница,

засрамена от хората.

 

Мълча, макар да

виждам, как животът

край мене отминава,

а аз изпуснах го да

си отиде – дори не

опитах от вкуса му.

 

Понякога мълча, но

не защото няма, какво

да изрека, напротив.

Мълча уплашена да не

обидя, а после ще е трудно

да поискам прошка без вина.

 

 

Андриана Найденова – Д`Андриа

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Андриана Найденова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...