Понякога мълча, но

всъщност искам да

говоря – да изкрещя

за болката в душата.

Мълча, дори когато

виждам, че всичко

около мен се срива.

Мълча като безсрамница,

засрамена от хората.

Мълча, макар да

виждам, как животът

край мене отминава,

а аз изпуснах го да

си отиде – дори не

опитах от вкуса му.

Понякога мълча, но

не защото няма, какво

да изрека, напротив.

Мълча уплашена да не

обидя, а после ще е трудно

да поискам прошка без вина.

Андриана Найденова – Д`Андриа