Мълчание
Понякога мълча, но
всъщност искам да
говоря – да изкрещя
за болката в душата.
Мълча, дори когато
виждам, че всичко
около мен се срива.
Мълча като безсрамница,
засрамена от хората.
Мълча, макар да
виждам, как животът
край мене отминава,
а аз изпуснах го да
си отиде – дори не
опитах от вкуса му.
Понякога мълча, но
не защото няма, какво
да изрека, напротив.
Мълча уплашена да не
обидя, а после ще е трудно
да поискам прошка без вина.
Андриана Найденова – Д`Андриа
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Андриана Найденова Все права защищены
