monilia (Симеон Пенчев)
280 1369
16 sept 2010, 9:50

Мълчание 

  Poesía » Otra
559 0 5

Когато бе малка, обичаше люлките.

Светът стана друг след твоето израстване.

Призми пречупиха детския образ.

Не знам защо подари ми мълчание?

 

Годините казаха своето и отчуждението

се настани между нас.

 

Не се уморих от търпение.

 

До мен две дечица във парка рисуват живота,

тъй слънчев, приятен и в топлата вечер дори им завиждам.

 

Очаквах да чуя гласчето ти нежно, нашепващо:

  - "Татко, прости ми"!

Но малкото зайче, което така и не можах да ти връча,

събужда ме с укор и светла усмивка.

 

И чудя се, как да помогна безмълвен, сега?

 

Децата довършваха своите мили рисунки.

Слънца и цветенца стоплиха моята болна душа.

© Симеон Пенчев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • " Подари ми мълчание"Много добра мисъл, защото мълчанието говори по-вече от всичко друго.
  • Благодаря ти, Гени!
    Красиви, тъжни песни . . . колко точно се изразяваш!
    Вече се разсъмва!
    Лек и успешен ден!
  • Такава е човешката душа, Мони, мъката гори в нея като огън, а тя пее красиви тъжни песни.Трогна ме и ме развълнува.
  • Благодаря ти Соня!
    Толкова се радвам, че ме разбра!
    Истината е горчива,а трябва толкова малко . . .
  • Болящо! А понякога е нужно толкова малко ...
Propuestas
: ??:??