Мълчание
Когато бе малка, обичаше люлките.
Светът стана друг след твоето израстване.
Призми пречупиха детския образ.
Не знам защо подари ми мълчание?
Годините казаха своето и отчуждението
се настани между нас.
Не се уморих от търпение.
До мен две дечица във парка рисуват живота,
тъй слънчев, приятен и в топлата вечер дори им завиждам.
Очаквах да чуя гласчето ти нежно, нашепващо:
- "Татко, прости ми"!
Но малкото зайче, което така и не можах да ти връча,
събужда ме с укор и светла усмивка.
И чудя се, как да помогна безмълвен, сега?
Децата довършваха своите мили рисунки.
Слънца и цветенца стоплиха моята болна душа.
© Симеон Пенчев All rights reserved.
