Аделаида (Аделина Колева)
73 214
18 nov 2022, 11:38

Мълчанието на мъглите 

  Poesía » Otra
971 6 12

Мълчат мъглите, утринно мълчат,

прибрали в пазвите си нощни тайни,

опитва се да тръгне пак градът

по делниците свои обичайни.

 

Но не е същото, щом няма хъс

в потулената светлина небесна.

Мълчат мъглите. И размахва пръст

тъгата – разпиляна неизвестност.

 

Но има шанс – ще победи денят,

към обед малко слънце ще избликне.

И, притаена в неговата гръд,

навярно нова радост ще поникне!

 

Аделина Колева

© Аделина Колева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • С удоволствие се загубих в твоите мъгли. Прекрасен финал.
  • Благодаря ви сърдечно.
  • Но не е същото, щом няма хъс
    в потулената светлина небесна.
  • Ахааа...
    В кръговрата на водна молекула
    има тайна "спирка" - есенна мъгла
    приютена в копринена пъшкула,
    водата пие жадно Светлина! Усмивкаа!
  • Много благодаря за коментарите на всеки един от вас.
  • Хубав и оптимистичен стих, победих мъглата
  • Много мъдър и плътен стих.
    Мъглите му придават мистичност, а финалът - надежда.
    Красота!
  • Хубаво чувство.
    Поздрави! Успех!
  • Хареса ми. Мъглите мълчат, но помнят. Аз обичам мъглите, понякога, когато не е ужасно студено
  • Хубав стих,хареса ми!
  • "Мълчат мъглите. И размахва пръст
    тъгата – разпиляна неизвестност."!!!!

    Харесва ми изказа и стила ти на писане, Аделина! Удоволствие бе за мен да прочета!
  • Дано
Propuestas
: ??:??