18 nov 2022, 11:38

Мълчанието на мъглите

  Poesía » Otra
1.2K 6 12

Мълчат мъглите, утринно мълчат,

прибрали в пазвите си нощни тайни,

опитва се да тръгне пак градът

по делниците свои обичайни.

 

Но не е същото, щом няма хъс

в потулената светлина небесна.

Мълчат мъглите. И размахва пръст

тъгата – разпиляна неизвестност.

 

Но има шанс – ще победи денят,

към обед малко слънце ще избликне.

И, притаена в неговата гръд,

навярно нова радост ще поникне!

 

Аделина Колева

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Аделина Колева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...