Мълчат мъглите, утринно мълчат,
прибрали в пазвите си нощни тайни,
опитва се да тръгне пак градът
по делниците свои обичайни.
Но не е същото, щом няма хъс
в потулената светлина небесна.
Мълчат мъглите. И размахва пръст
тъгата – разпиляна неизвестност.
Но има шанс – ще победи денят,
към обед малко слънце ще избликне.
И, притаена в неговата гръд,
навярно нова радост ще поникне!
Аделина Колева
© Аделина Колева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
