Мълчанието на септември
Денят ни беше
хубав .
Есента,
във ранното си,
топло жълто.
И
все още
те разсмивах...
И се смеехме.
Прегърнати
под сгради.
Под погледа
на късното
небе...
Все още те разсмивах.
И се смеехме
напук
на скръбната,
задаваща се зима...
И влязохме
задъхани и
весели...
Тогава
рязко
всички
телевизори
Извикаха!
Заплакаха
дори
екраните...
А после
вторият
се вряза!
И огън
в огнената
есен...
И после
падна
първата
и крясък
на момиче
някакво
заби се с трясък
във...
земята
потрепери...
Ти мълчеше.
И светът
мълчеше...
Стреснат,
в неразбиране…
мълчеше
и
септември...
Моля ви,не пишете оценки... Хенри
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ясен Крумов- Хенри Todos los derechos reservados