henryoliver (Ясен Крумов- Хенри) henryoliver (Ясен Крумов- Хенри)
3 397
Sep 11, 2006, 10:18 AM

Мълчанието на септември

  Poetry
980 0 16
В памет...




Денят ни беше
хубав .
Есента,
във ранното си,
топло жълто.
И
все още
те разсмивах...
И се смеехме.
Прегърнати
под сгради.
Под погледа
на късното
небе...
Все още те разсмивах.
И се смеехме
напук
на скръбната,
задаваща се зима...
И влязохме
задъхани и
весели...
Тогава
рязко
всички
телевизори
Извикаха!
Заплакаха
дори
екраните...
А после
вторият
се вряза!
И огън
в огнената
есен...
И после
падна
първата
и крясък
на момиче
някакво
заби се с трясък
във...
земята
потрепери...
Ти мълчеше.
И светът
мълчеше...
Стреснат,
в неразбиране…
мълчеше
и
септември...








Моля ви,не пишете оценки... Хенри

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • ria (Гергана Иванова)
    ria (Гергана Иванова)
    Ти си едно голямо извънземно сърце!
  • Романтик (Христо Костов)
    Романтик (Христо Костов)
    Много силен стих, Хенри!!!
    Поздрави за идеята и изпълнението!!!
    п.с.Много се възмущавам, когато някой помоли негово произведение да не бъде оценявано и въпреки това е оценено. Това ме навежда на мисълта, че понякога не се изчита до край. Още повече, когато много силни произведения са оценени " подобаващо", само и само защото са на определени хора. Не се ли умориха някои.
  • Албиция (Йорданка Гецова)
    Албиция (Йорданка Гецова)
    Присъединявам се към мълчанието!
  • petinka67 (Петя Кръстева)
    petinka67 (Петя Кръстева)
    Изтръпнах,Ханк...
    Много силен стих!
  • bogpan (Божидар Пангелов)
    bogpan (Божидар Пангелов)
    Сбогом на есента, сбогом септември...с такова френско усещане и толкова мълчание, което гори!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9