11 сент. 2006 г., 10:18

Мълчанието на септември

Поэзия

979 0 16

В памет...

Денят ни беше
хубав .
Есента,
във ранното си,
топло жълто.
И
все още
те разсмивах...
И се смеехме.
Прегърнати
под сгради.
Под погледа
на късното
небе...
Все още те разсмивах.
И се смеехме
напук
на скръбната,
задаваща се зима...
И влязохме
задъхани и
весели...
Тогава
рязко
всички
телевизори
Извикаха!
Заплакаха
дори
екраните...
А после
вторият
се вряза!
И огън
в огнената
есен...
И после
падна
първата
и крясък
на момиче
някакво
заби се с трясък
във...
земята
потрепери...
Ти мълчеше.
И светът
мълчеше...
Стреснат,
в неразбиране…
мълчеше
и
септември...

Моля ви,не пишете оценки... Хенри

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

ria (Гергана Иванова)

Ти си едно голямо извънземно сърце!

2006-09-14T10:34:46+03:00
Романтик (Христо Костов)

Много силен стих, Хенри!!!
Поздрави за идеята и изпълнението!!!
п.с.Много се възмущавам, когато някой помоли негово произведение да не бъде оценявано и въпреки това е оценено. Това ме навежда на мисълта, че понякога не се изчита до край. Още повече, когато много силни произведения са оценени " подобаващо", само и само защото са на определени хора. Не се ли умориха някои.

2006-09-12T19:16:55+03:00
Албиция (Йорданка Гецова)

Присъединявам се към мълчанието!

2006-09-11T16:38:50+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Изтръпнах,Ханк...
Много силен стих!

2006-09-11T16:35:36+03:00
bogpan (Божидар Пангелов)

Сбогом на есента, сбогом септември...с такова френско усещане и толкова мълчание, което гори!

2006-09-11T16:14:08+03:00