ARTY (Сашка Нешева) ARTY (Сашка Нешева)
1 40
20 feb 2009, 15:09

Мълчанието ти е лавина

1.1K 0 11

Мълчанието ти е - лавина!

Вината моя - планина!

В какво ли пак аз съм сгрешила?

Защо ли пак ти не ме разбра?

Всеки се е потопил в своя свят на мисли...

и не иска да го безпокоят.

Всеки иска сам да остане,

но ако може другият да е пак там...

Думи неизказани... Въпроси незададени...

Реем се в мислите си... и може би в мечтите...

Обич не липсва, но търсим самота...

 

Очаквам пролетта.

Очаквам слънцето - лавината да разтопи

 и в снежните преспи да понесе

моите и твоите вини...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сашка Нешева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • CherniqtEzdach (Черният Ездач)
    CherniqtEzdach (Черният Ездач)
    :О) Винаги съм се възхищавал на хората,които могат да пишат с гушата си :О)Браво!!!!
  • Rois (Събина Брайчева)
    Rois (Събина Брайчева)
    Красив стих, замисли ме.
  • линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
    линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
    Желания лавинни,щом в слънце натежеят
    затрупват тишината...Покоят,сивотата,
    дори привикналата с моята среда тъга
    щом срещнат силата на любовта
    изчезват-в дън земята...Така
    нареждат се нещата. Поздрав!
  • ARTY (Сашка Нешева)
    ARTY (Сашка Нешева)
    Благодаря ви за хубавите пожелания, затова, че се поспряхте тук. До скоро!
  • lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)
    lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)
    Познато!Много хубаво си го написала!
    Поздрав и прегръдка!!!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0