Мълчанието ти е лавина
Мълчанието ти е - лавина!
Вината моя - планина!
В какво ли пак аз съм сгрешила?
Защо ли пак ти не ме разбра?
Всеки се е потопил в своя свят на мисли...
и не иска да го безпокоят.
Всеки иска сам да остане,
но ако може другият да е пак там...
Думи неизказани... Въпроси незададени...
Реем се в мислите си... и може би в мечтите...
Обич не липсва, но търсим самота...
Очаквам пролетта.
Очаквам слънцето - лавината да разтопи
и в снежните преспи да понесе
моите и твоите вини...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сашка Нешева Всички права запазени
