20 февр. 2009 г., 15:09

Мълчанието ти е лавина

1.1K 0 11

Мълчанието ти е - лавина!

Вината моя - планина!

В какво ли пак аз съм сгрешила?

Защо ли пак ти не ме разбра?

Всеки се е потопил в своя свят на мисли...

и не иска да го безпокоят.

Всеки иска сам да остане,

но ако може другият да е пак там...

Думи неизказани... Въпроси незададени...

Реем се в мислите си... и може би в мечтите...

Обич не липсва, но търсим самота...

 

Очаквам пролетта.

Очаквам слънцето - лавината да разтопи

 и в снежните преспи да понесе

моите и твоите вини...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сашка Нешева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • :О) Винаги съм се възхищавал на хората,които могат да пишат с гушата си :О)Браво!!!!
  • Красив стих, замисли ме.
  • Желания лавинни,щом в слънце натежеят
    затрупват тишината...Покоят,сивотата,
    дори привикналата с моята среда тъга
    щом срещнат силата на любовта
    изчезват-в дън земята...Така
    нареждат се нещата. Поздрав!
  • Благодаря ви за хубавите пожелания, затова, че се поспряхте тук. До скоро!
  • Познато!Много хубаво си го написала!
    Поздрав и прегръдка!!!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...