20 февр. 2009 г., 15:09

Мълчанието ти е лавина 

  Поэзия » Любовная
828 0 11

Мълчанието ти е - лавина!

Вината моя - планина!

В какво ли пак аз съм сгрешила?

Защо ли пак ти не ме разбра?

Всеки се е потопил в своя свят на мисли...

и не иска да го безпокоят.

Всеки иска сам да остане,

но ако може другият да е пак там...

Думи неизказани... Въпроси незададени...

Реем се в мислите си... и може би в мечтите...

Обич не липсва, но търсим самота...

 

Очаквам пролетта.

Очаквам слънцето - лавината да разтопи

 и в снежните преспи да понесе

моите и твоите вини...

 

© Сашка Нешева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • :О) Винаги съм се възхищавал на хората,които могат да пишат с гушата си :О)Браво!!!!
  • Красив стих, замисли ме.
  • Желания лавинни,щом в слънце натежеят
    затрупват тишината...Покоят,сивотата,
    дори привикналата с моята среда тъга
    щом срещнат силата на любовта
    изчезват-в дън земята...Така
    нареждат се нещата. Поздрав!
  • Благодаря ви за хубавите пожелания, затова, че се поспряхте тук. До скоро!
  • Познато!Много хубаво си го написала!
    Поздрав и прегръдка!!!
  • Саше,понякога се случва така,всеки да потърси малко усамотение!!!Понякога любовта уморява,а за това всеки вини себе си!!!Може би просто е нужен малко отдих,нищо страшно!!!
  • "Обич не липсва, но търсим самота"
    Понякога се уморяваме от любов...
    Има такива моменти, Сашка. Не са трагични...
    Поздрав!

  • с пожелания лавина от любов да те залее!
  • Дано лавината дочака милващите лъчи на слънцето, че ако някое мъничко камъче я търкули надолу, по склона... не искам да мисля за околните Хубав стих, Саше! Комплименти!
  • Когато една творба се чете с удоволствие, веднъж, че дваж, какви кусури да и се измислят. Ясно е, усъвършенствуването няма край, но можем ли да чакаме това безкрай. Хубаво е, какво още.
  • Хубава идея и финал, но не ми харесва как си го написала.
    Защо не го редактираш малко...
Предложения
: ??:??