8 dic 2016, 14:32

Мълчанията ни...

549 1 4

Мълчанията ни...

 

Обичам те толкова много

толкова, толкова, безкрайно много

че въздишам за обилната ти

и неутолима любов.

 

Очите ти и ръцете ти

да затварям във влюбени целувки

промъкващи със себе си

свободата по бузите си.

 

И животът да продължава

във вечности и забрави,

без амнезии и изходи,

във водопада на тази

агонизираща любов,

прераждаща ни всеки път

в мелодията на мълчанията ни

и се губи в далечината,

без разстояния и пространства

за този влюбен поглед

на нещата, отвъд нещата,

потънал в дълбочината

на смисъла и истината

в приказката на живота.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лили Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...