8 dic 2016, 14:32

Мълчанията ни...

546 1 4

Мълчанията ни...

 

Обичам те толкова много

толкова, толкова, безкрайно много

че въздишам за обилната ти

и неутолима любов.

 

Очите ти и ръцете ти

да затварям във влюбени целувки

промъкващи със себе си

свободата по бузите си.

 

И животът да продължава

във вечности и забрави,

без амнезии и изходи,

във водопада на тази

агонизираща любов,

прераждаща ни всеки път

в мелодията на мълчанията ни

и се губи в далечината,

без разстояния и пространства

за този влюбен поглед

на нещата, отвъд нещата,

потънал в дълбочината

на смисъла и истината

в приказката на живота.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лили Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...