Мълчанията ни...

8 дек. 2016 г., 14:32

Поэзия » Любовная, Философская

381 1 4

Мълчанията ни...

Обичам те толкова много

толкова, толкова, безкрайно много

че въздишам за обилната ти

и неутолима любов.

Очите ти и ръцете ти

да затварям във влюбени целувки

промъкващи със себе си

свободата по бузите си.

И животът да продължава

във вечности и забрави,

без амнезии и изходи,

във водопада на тази

агонизираща любов,

прераждаща ни всеки път

в мелодията на мълчанията ни

и се губи в далечината,

без разстояния и пространства

за този влюбен поглед

на нещата, отвъд нещата,

потънал в дълбочината

на смисъла и истината

в приказката на живота.