Мълчанията ни...
Мълчанията ни...
Обичам те толкова много
толкова, толкова, безкрайно много
че въздишам за обилната ти
и неутолима любов.
Очите ти и ръцете ти
да затварям във влюбени целувки
промъкващи със себе си
свободата по бузите си.
И животът да продължава
във вечности и забрави,
без амнезии и изходи,
във водопада на тази
агонизираща любов,
прераждаща ни всеки път
в мелодията на мълчанията ни
и се губи в далечината,
без разстояния и пространства
за този влюбен поглед
на нещата, отвъд нещата,
потънал в дълбочината
на смисъла и истината
в приказката на живота.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лили Вълчева Все права защищены
