6 dic 2012, 15:00

Мълчи и кротичко върви

  Poesía » Otra
967 0 2
Не ме излагай -  
тихичко ми забележките прави,
и погледи в страни не хвърляй -
може тебе да те заболи.  

Не ме излагай.
В компанията себе си бъди.
Смени походката си тежка,
със кротки стъпки... не крещи.
 
Не ме излагай -
на хората не задлъжнявай.
Дългове не трупай,
звезди не обещавай.

Не ме излагай -
с миналото може, с бъдещето не.
Нови неудобства спри да причиняваш
и се прероди във нов човек.

Не ме излагай.
С глупавата ревност спри да ме следиш,
туй, да се дебнем, е детинско.
Скоричко ще изгориш.

Не ме излагай. 
Идеални нека бъдем за света.
Без кавги и нрави селски.
Моля те, стегни се за мига!

Не ме излагай.
Изневерите ти публика да нямат!
Ако нещо ти тежи,
нека знаем само аз и ти.

Не ме излагай.
По-честичко мълчи.
Очите си затваряй,
щом ти ревността издават.

Мълчи... и кротичко върви!
Така ще бъде по-комфортно.
 За мен, за теб... за мен.
Или ще трябва пътя да разцепим 
и всеки да намери своето "напред".
 
Не ме излагай, запомни!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Миночка Митева !
  • Усетих как ти се разкъсва душата,защото обичта ти е голяма, но люта рана отваря ревността.Пожелавам ти от сърце да се променят нещата и да се радвате взаимно на живота!Поздрав!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...