Не ме излагай -  
тихичко ми забележките прави, 
и погледи в страни не хвърляй - 
може тебе да те заболи.   

Не ме излагай. 
В компанията себе си бъди. 
Смени походката си тежка, 
със кротки стъпки... не крещи.
 
Не ме излагай - 
на хората не задлъжнявай. 
Дългове не трупай, 
звезди не обещавай. 
Не ме излагай - 
с миналото може, с бъдещето не. 
Нови неудобства спри да причиняваш 
и се прероди във нов човек. 

Не ме излагай. 
С глупавата ревност спри да ме следиш, 
туй, да се дебнем, е детинско. 
Скоричко ще изгориш. 

Не ме излагай.  
Идеални нека бъдем за света. 
Без кавги и нрави селски. 
Моля те, стегни се за мига! 

Не ме излагай. 
Изневерите ти публика да нямат! 
Ако нещо ти тежи, 
нека знаем само аз и ти. 

Не ме излагай. 
По-честичко мълчи. 
Очите си затваряй, 
щом ти ревността издават. 

Мълчи... и кротичко върви! 
Така ще бъде по-комфортно.
 За мен, за теб... за мен. 
Или ще трябва пътя да разцепим  
и всеки да намери своето "напред".
 
Не ме излагай, запомни!