14 mar 2008, 21:17

Мълчи, сърце!

  Poesía
1.6K 0 7
 

Мълчиш, сърце,

а времето, забързано, ни пита

следа оставихме ли в неговия кът.

Мълчиш, сърце,

а надеждата, протрита,

се превръща в застаряла плът.

От нея всяка капка кръв изтича

и заличава тесния ни път.

Мълчиш, сърце,

а до нас треперят дните

от страх безгласно да не отшумят.

Мълчи, сърце!

И дума не изричай!

Избирам -  ще говоря вместо теб.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дида Тенева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Избирам - ще говоря вместо теб." Добър избор, за страховете си трябва да говорим, ако не на глас, поне с онова дете, живеещо в нас. Поздрави!
  • Много, ама много ми хареса! Поздравления!
  • Поздравления, Диде!
  • Много стойностно! Хареса ми.
    с обич, Дида.
  • "Мълчи, сърце!
    И дума не изричай!"
    Но пулса си във музика излей!
    Мълчи, сърце!
    Ти можеш само да обичаш!
    "Аз ще говоря вместо теб",
    а ти запей!

    Въздействащ стих, Диде! Поздравления!!!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...