Mar 14, 2008, 9:17 PM

Мълчи, сърце!

  Poetry
1.6K 0 7
 

Мълчиш, сърце,

а времето, забързано, ни пита

следа оставихме ли в неговия кът.

Мълчиш, сърце,

а надеждата, протрита,

се превръща в застаряла плът.

От нея всяка капка кръв изтича

и заличава тесния ни път.

Мълчиш, сърце,

а до нас треперят дните

от страх безгласно да не отшумят.

Мълчи, сърце!

И дума не изричай!

Избирам -  ще говоря вместо теб.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дида Тенева All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Избирам - ще говоря вместо теб." Добър избор, за страховете си трябва да говорим, ако не на глас, поне с онова дете, живеещо в нас. Поздрави!
  • Много, ама много ми хареса! Поздравления!
  • Поздравления, Диде!
  • Много стойностно! Хареса ми.
    с обич, Дида.
  • "Мълчи, сърце!
    И дума не изричай!"
    Но пулса си във музика излей!
    Мълчи, сърце!
    Ти можеш само да обичаш!
    "Аз ще говоря вместо теб",
    а ти запей!

    Въздействащ стих, Диде! Поздравления!!!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...