Мълчи, сърце, ти вече ме наказа
с тежките си думи без слова.
„Не искам вече да те слушам” –
ти казвам и замахвам със ръка.
Мълчи, сърце! Толкова ли силно
ме мразиш, че мъчиш ме така?
Искам да те махна, да те няма,
задето ме закле да съм сама.
Мълчи, проклето да си! Вековен
сън заспи и не се събуждай вече.
Оглушей, за да не чуваш как
душата ми самотна плаче...