Jan 16, 2011, 5:32 PM

Мълчи, сърце

  Poetry
1.3K 0 9



Мълчи, сърце, ти вече ме наказа

с тежките си думи без слова.

„Не искам вече да те слушам” –

ти казвам и замахвам със ръка.

 

Мълчи, сърце! Толкова ли силно

ме мразиш, че мъчиш ме така?

Искам да те махна,  да те няма,

задето ме закле да съм сама.

 

Мълчи, проклето да си! Вековен

сън заспи и не се събуждай вече.

Оглушей, за да не чуваш как

душата ми самотна плаче...



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефка Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • То не може да "мълчи" Хубаво е !!!
  • Супер е,макар и тъжно! 6 от мен
  • Благодаря на всичко за хубавите коментари
    Антоне, поласкана съм от думите ти! Наистина се радвам, че ти допадат опитите ми за писане на поезия, както на теб, така и на всички останали, разбира се. Надявам се някой ден да достигна твоето майсторство
    Още веднъж ви благодаря за това, че ме прочетохте!
  • Силен стих,пропит с много болка...усмихни се,мило момиче и се вслушай в ритъма на сърцето си...чуваш ли как бие?...камбанка е.Бие за нов живот,пълен с радост!
  • От мълчание не се умира... поезията е кардиограма! Не спирай да стенографираш сърдечните сигнали!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...