16.01.2011 г., 17:32 ч.

Мълчи, сърце 

  Поезия
1087 0 9



Мълчи, сърце, ти вече ме наказа

с тежките си думи без слова.

„Не искам вече да те слушам” –

ти казвам и замахвам със ръка.

 

Мълчи, сърце! Толкова ли силно

ме мразиш, че мъчиш ме така?

Искам да те махна,  да те няма,

задето ме закле да съм сама.

 

Мълчи, проклето да си! Вековен

сън заспи и не се събуждай вече.

Оглушей, за да не чуваш как

душата ми самотна плаче...



© Стефка Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • То не може да "мълчи" Хубаво е !!!
  • Супер е,макар и тъжно! 6 от мен
  • Благодаря на всичко за хубавите коментари
    Антоне, поласкана съм от думите ти! Наистина се радвам, че ти допадат опитите ми за писане на поезия, както на теб, така и на всички останали, разбира се. Надявам се някой ден да достигна твоето майсторство
    Още веднъж ви благодаря за това, че ме прочетохте!
  • Силен стих,пропит с много болка...усмихни се,мило момиче и се вслушай в ритъма на сърцето си...чуваш ли как бие?...камбанка е.Бие за нов живот,пълен с радост!
  • От мълчание не се умира... поезията е кардиограма! Не спирай да стенографираш сърдечните сигнали!
  • трогна ме...
    обичай сърцето си, то е твоят живот, твоята любов.
    Стефка, сърдечно те, прегръщам..
  • Недай Боже да те послуша!
    "Без него сме само машини" - дори и в рекламите го проумяха
  • Сърцето и Душата са едно - поне тук на земята... и някъде причината е друга - разумът със доводи клеймо - които за всевечни смята, осъжда на страдание Душата.И сърцата.
  • Свободата идва, когато спреш да се противопоставяш на сърцето си...Не го карай да мълчи!
Предложения
: ??:??