16 янв. 2011 г., 17:32

Мълчи, сърце

1.3K 0 9



Мълчи, сърце, ти вече ме наказа

с тежките си думи без слова.

„Не искам вече да те слушам” –

ти казвам и замахвам със ръка.

 

Мълчи, сърце! Толкова ли силно

ме мразиш, че мъчиш ме така?

Искам да те махна,  да те няма,

задето ме закле да съм сама.

 

Мълчи, проклето да си! Вековен

сън заспи и не се събуждай вече.

Оглушей, за да не чуваш как

душата ми самотна плаче...



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефка Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • То не може да "мълчи" Хубаво е !!!
  • Супер е,макар и тъжно! 6 от мен
  • Благодаря на всичко за хубавите коментари
    Антоне, поласкана съм от думите ти! Наистина се радвам, че ти допадат опитите ми за писане на поезия, както на теб, така и на всички останали, разбира се. Надявам се някой ден да достигна твоето майсторство
    Още веднъж ви благодаря за това, че ме прочетохте!
  • Силен стих,пропит с много болка...усмихни се,мило момиче и се вслушай в ритъма на сърцето си...чуваш ли как бие?...камбанка е.Бие за нов живот,пълен с радост!
  • От мълчание не се умира... поезията е кардиограма! Не спирай да стенографираш сърдечните сигнали!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...