Мъничко

1 dic 2011, 18:31

Poesía » De amor

589 0 3

Аз мъничко съм тъжна само...

Недей ме пита за какво,

не съм облегната на твойто рамо

и няма отговор за никое "защо".

Аз мъничко ще си поплача само

за чувствата опожарени в нас...

Сега се гледаме, безизразно и нямо,

пред неизбежния прощален час.

Аз мъничко ще ти гостувам още

без риск, че ще ти досадя...

Със въгленче от хладното огнище

последни думи ще ти посветя.

Аз мъничко ще поговоря само,

от спомените стих ще подредя -

за нашето противоречие голямо

и опит - с обич да те задържа...

И още мъничко ще потъгувам -

зад мене и пред мен - врата...

от твоя град към моя си пътувам,

където да погледна... самота.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

yogimax (Василена Т)

2011-12-02T09:21:22+02:00

Чудесен вълнуващ стих, трогна ме!
Поздрав!
batstefko1 (Ст)

2011-12-01T19:47:10+02:00

Дано тъгата Ви остане само на белия лист!А Вие се усмихнете-винаги може да се намери причина за това!
fervor (fervor)

2011-12-01T19:19:41+02:00

Много е тъжно!Имай вяра и добрите дни ще дойдат!Поздрав!