Плътта ми потъва във нежност,
погълната от самота...
Прегърнала сива безбрежност,
отива си мойта душа.

Овивайки тъжна надежда,
преглъщаща чаша вода,
немее в изкуствена нежност
твоята мъртва душа...

Преставам за тебе да мисля,
за твойте пламтящи очи,
за твойте изгарящи устни!
Забравих те - Спомен Красив...

А исках в дъха ти да скрия
единствено глътка живот,
сърцето ми биеше диво,
но тебе те няма, любов!

Плътта ми изгаря навеки,
предадена от любовта,
а моята нежност, проклета,
удави се в мъртва душа...