И с тази тишина не съм за никъде.
В очите ми свърталище тежи
от стихове, готови срещу критики
да бранят отживелите мечти.
Но вече нямам нужда от споделяне.
Чете ги Господ още в мисълта
и смее се на чувствата разстреляни,
играещи на "мъртва или да".
Но толкова за Хамлет и поетите.
За изповед си има път и храм.
А стихове, родени от сърцето ми,
ще чуеш, ако бъдеш там.