26 ago 2020, 16:01

Мъртва или да

  Poesía » Otra
778 9 8

И с тази тишина не съм за никъде.

В очите ми свърталище тежи

от стихове, готови срещу критики

да бранят отживелите мечти.
 

Но вече нямам нужда от споделяне.

Чете ги Господ още в мисълта

и смее се на чувствата разстреляни,

играещи на "мъртва или да".
 

Но толкова за Хамлет и поетите.

За изповед си има път и храм.

А стихове, родени от сърцето ми,

ще чуеш, ако бъдеш там.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • и аз ви се радвам !
  • Удоволствие си Райне!
    Радвам се, че мога да те чета!
  • Стихове от сърцето. Искрени и красиви. Вярно е, че може да се обяснява и с простички думи, но поезията, литературата и изкуството съществуват, за да направят света по-красив, по-добър чрез израза на познание за различните страни на човешката същност.
  • Благодаря ви, приятели....
    в израза:
    Но толкова за Хамлет и поетите.
    За изповед си има път и храм.
    ***
    иронизирам собствените си поетични наклонности и той няма общо с поетичните общества...в повечето си стихове и критиките, и ирониите насочвам към себе себе си...
    Може би /най-общо казано/ ...и трите куплета обвиняват мен самата, че отделям време за поезия и излишни терзания, а сърцето винаги и без поетични приьоми може да каже на реалността и реалните си близки какво го вълнува с прости думички и да бъде по-добре разбрано, отколкото ако като мен пише шантаво и минорно и се замисля за излишни философии и по принцип, без нищо конкретно....та близките му да се чудят защо да го прави и какво му тежи! а то при мен и когато няма проблем, мога да си измисля...
    Та така се изказах в този стих, не за да кажа, че не сте публиката, достойна за споделяне ... а че аз съм излишно емоционална и се правя на поетеса.
    Е, повече няма да се пояснявам.
  • е като "жива или не"... живот, какво да го правиш, посоките не са само четири или шест, с толкова се ориентираме в пространството, но колко много идват от сърцето. Четеше ми се продължение..

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...