30 ene 2008, 22:28

Мъртва роза

  Poesía » Otra
1.1K 0 3
Студена нека е душата ми,
в нея болка неразказана лежи,
отвън съм хладна и студена,
но в дълбините едва вдишвам.

Кървяща роза съм аз,
бодлива и отровна,
болно и силно е моето съзнание,
храня се от самотата.

Сърцето ми е затвор.
Тази страст ме унищожава.
Това желание е зависимост.
Подчинявам се на края.

Порочна е моята красота,
ти си жертва на страстта.
Тръгни по захарната патека
и виж как се превръща в сол.

Хвани ръцете ми
и се докосни до душата ми.
Танцувай на луната
и стани крилат.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дели Статева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...