30 ene 2008, 22:28

Мъртва роза

  Poesía » Otra
1.1K 0 3
Студена нека е душата ми,
в нея болка неразказана лежи,
отвън съм хладна и студена,
но в дълбините едва вдишвам.

Кървяща роза съм аз,
бодлива и отровна,
болно и силно е моето съзнание,
храня се от самотата.

Сърцето ми е затвор.
Тази страст ме унищожава.
Това желание е зависимост.
Подчинявам се на края.

Порочна е моята красота,
ти си жертва на страстта.
Тръгни по захарната патека
и виж как се превръща в сол.

Хвани ръцете ми
и се докосни до душата ми.
Танцувай на луната
и стани крилат.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дели Статева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...