Jan 30, 2008, 10:28 PM

Мъртва роза

  Poetry » Other
1.1K 0 3
Студена нека е душата ми,
в нея болка неразказана лежи,
отвън съм хладна и студена,
но в дълбините едва вдишвам.

Кървяща роза съм аз,
бодлива и отровна,
болно и силно е моето съзнание,
храня се от самотата.

Сърцето ми е затвор.
Тази страст ме унищожава.
Това желание е зависимост.
Подчинявам се на края.

Порочна е моята красота,
ти си жертва на страстта.
Тръгни по захарната патека
и виж как се превръща в сол.

Хвани ръцете ми
и се докосни до душата ми.
Танцувай на луната
и стани крилат.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дели Статева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...