30 jul 2009, 13:42

Мъртва зона 

  Poesía » Otra
655 0 8

Очи отварям. Но и сляп съм.

Всичко наоколо дави се в мрак.

Осквернен ми е целият свят,

гневни талази заливат ме пак.


Тръгвам... накъде? Не знам.

Срещу бурната река - живот.

Яростно люлеят се вълните,

но няма мост, ни даже брод.


Все още търся своя знак,

все още чакам своя час,

а тъй бързо времето изтича,

не спира неуморния си бяг.


И стене гаснещата светлина

сред своите смъртни покои.

А в мене - и там сред тъма -

плаче ранена човешка душа.

© Александър Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Харесва ми. Поздрави!
  • докосна ме.. толкова познати и изпитани чувства намирам тук...
  • Ти си интересен.Да, питаме се ту за Стивън Кинг,ту за Бодлер,
    ту за Яворов-"Нощ".Всъщност ти декларираш,че си при тях и със снимката си.Но изказът е много твой.Младостта не бяга от болката,
    както и от черния цвят-но при вас е изненадващо много.Не е
    само игра...на което изкуството има право,а истинска болка.
    Направи я своя,само твоя и единствена поетична болка.Търси в парадокса между това,че за тези чувства си престъпно млад...
    Това е необикновеното.Драма- в още дете-момче.Това е иключителното.
    Не е важно теб дали толкова много те боли.Ти искаш да накараш другите да ги заболи-това е изкуството.Искаш от своите 16 години да им кажеш.Колко много мрак-наоколо.Нужно е...Направи го единствен твой патент.Wali./Виолета Томова/
  • Благодаря на всички за вниманието Младостта Е сладка,но понякога трябва да спрем да витаем в облаците...Прекалено песимистично ли звуча?
  • Браво!
  • Незабравимо!
  • Много ми харесва..
    Да не би да се е породило от Стивън Кинг
  • тъжно...
Propuestas
: ??:??