Мъртва зона

Поэзия » Другая

802 0 8

Очи отварям. Но и сляп съм.

Всичко наоколо дави се в мрак.

Осквернен ми е целият свят,

гневни талази заливат ме пак.

Тръгвам... накъде? Не знам.

Срещу бурната река - живот.

Яростно люлеят се вълните,

но няма мост, ни даже брод.

Все още търся своя знак,

все още чакам своя час,

а тъй бързо времето изтича,

не спира неуморния си бяг.

И стене гаснещата светлина

сред своите смъртни покои.

А в мене - и там сред тъма -

плаче ранена човешка душа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

posh` (Таня Атанасова)

Харесва ми. Поздрави!

2010-04-07T18:23:06+03:00
sorris0 (Сюзън Смърт)

докосна ме.. толкова познати и изпитани чувства намирам тук...

2009-10-15T21:03:17+03:00
Wali (Виолета Томова)

Ти си интересен.Да, питаме се ту за Стивън Кинг,ту за Бодлер,
ту за Яворов-"Нощ".Всъщност ти декларираш,че си при тях и със снимката си.Но изказът е много твой.Младостта не бяга от болката,
както и от черния цвят-но при вас е изненадващо много.Не е
само игра...на което изкуството има право,а истинска болка.
Направи я своя,само твоя и единствена поетична болка.Търси в парадокса между това,че за тези чувства си престъпно млад...
Това е необикновеното.Драма- в още дете-момче.Това е иключителното.
Не е важно теб дали толкова много те боли.Ти искаш да накараш другите да ги заболи-това е изкуството.Искаш от своите 16 години да им кажеш.Колко много мрак-наоколо.Нужно е...Направи го единствен твой патент.Wali./Виолета Томова/

2009-07-30T22:53:23+03:00
BuRn_AliVe (Александър)

Благодаря на всички за вниманието Младостта Е сладка,но понякога трябва да спрем да витаем в облаците...Прекалено песимистично ли звуча?

2009-07-30T21:20:40+03:00
Earthwarden (Андрей Велков)

Браво!

2009-07-30T16:10:02+03:00