Очи отварям. Но и сляп съм.
Всичко наоколо дави се в мрак.
Осквернен ми е целият свят,
гневни талази заливат ме пак.
Тръгвам... накъде? Не знам.
Срещу бурната река - живот.
Яростно люлеят се вълните,
но няма мост, ни даже брод.
Все още търся своя знак,
все още чакам своя час,
а тъй бързо времето изтича,
не спира неуморния си бяг.
И стене гаснещата светлина
сред своите смъртни покои.
А в мене - и там сред тъма -
плаче ранена човешка душа.
© Александър Всички права запазени