Вървим напред

към залеза на преброените ни дни.

Край нас навред

сенки, образи в мъгли,

се размиват в мътни изворни води!

Погледи,

студени и сами...

Невидим страх, отдавна скрит,

потискащ сънищата, огнен зид,

изтлява бавно в нашите сърца

безумният брътвеж на слабостта!

В очите ни – суетна завист,

стъкълца, блестящи в радост,

сякаш застинали до теб.

Твои братя – твой завет –

душите –

хищен набег към човека,

мислите –

не търсят нравствена пътека...

Абсурден блян

на бедстващия ни живот,

погубен в свян –

сподавен сърдечен ропот.

И до днес вървим натам

с недоверие и... всеки сам!!!

С нрави болни и с омраза –

невестулки сити... Лазим...

В опожарени лесове

на копнежни бесове ...

В блато, в кал потънали...

Мъртвите души сме ний!!!

27.12.2005г.