23 янв. 2024 г., 20:35

Мъртвите души

896 1 0

Вървим напред

към залеза на преброените ни дни.

Край нас навред

сенки, образи в мъгли,

се размиват в мътни изворни води!

Погледи,

студени и сами...

 

Невидим страх, отдавна скрит,

потискащ сънищата, огнен зид,

изтлява бавно в нашите сърца

безумният брътвеж на слабостта!

 

В очите ни – суетна завист,

стъкълца, блестящи в радост,

сякаш застинали до теб.

Твои братя – твой завет –

душите

хищен набег към човека,

мислите

не търсят нравствена пътека...

Абсурден блян

на бедстващия ни живот,

погубен в свян –

сподавен сърдечен ропот.

 

И до днес вървим натам

с недоверие и... всеки сам!!!

С нрави болни и с омраза –

невестулки сити... Лазим...

 

В опожарени лесове

на копнежни бесове ...

В блато, в кал потънали...

Мъртвите души сме ний!!!

 

27.12.2005г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стоян Стоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...