1 jul 2013, 18:33

Мъртвите са повече обичани

  Poesía » Civil
808 1 12

Навярно предпочитате
          да съм умрял? -
По глътка въздух
          повече да дишате...
Човековълци дебнат
          тук без жал...
Земята стана
          тясна за обичане...

Един човек по-малко -
          по-добре за всеки!
По глътка вино
          може да изпиете...
Ще си поплачете -
          за да ви стане леко...
И после...
          само хищници ще вият...

Да, май е по-добре
          да съм умрял...
Защо ли да тежа -
          товар излишен?...
Ще се спася от глад,
          от мраз, от кал...
А пък и мъртвите
          са повече обичани...

Марин Тачков
ноември 2011 г. - юли 2012 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марин Тачков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Като се замисли човек, има хора, които биха се зарадвали, хайде ще кажа на " нашата " смърт. Те даже и работят в тази насока. Но ние няма да се дадем така лесно, нали , Марти ! Поздрави за стиха !
  • Сърдечно ви благодаря за отзивите!... Кети, особено ме зарадва твоят коментар...
  • Прекрасно написано!Поздравление!
    Поздрави от мен!
  • Животът е прекрасен,въпреки всичко!Погледни,навън е само за плаж!
  • Стиха е много добър,надявам се,че датата под него говори за отминали времена!
    „Колкото по-горчиво е миналото, толкова по-сладко е бъдещето.“
    Шекспир

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...