3 ago 2023, 21:16

Мъртвият кон

539 0 0

 

 

Завръщах се среднощ

и минах покрай мъртъв кон.

А после се прибрах

и дълго не заспах --

все конят със копито

тропаше в нощта.

Тогава станах -- от прозореца видях

трупът под тихата луна.

И легнах пак, но той дойде;

и взех тогаз една лопата --

копах дорде се скри луната,

копах добре, но конят не иска' да спи...

Когато стреснах се, разбрах,

че вън изстива непогребан кон.

 

                                 юни 1990 г.

                                 гр. Сливен 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лъчезар Цонев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...