3 ago 2023, 21:16

Мъртвият кон

540 0 0

 

 

Завръщах се среднощ

и минах покрай мъртъв кон.

А после се прибрах

и дълго не заспах --

все конят със копито

тропаше в нощта.

Тогава станах -- от прозореца видях

трупът под тихата луна.

И легнах пак, но той дойде;

и взех тогаз една лопата --

копах дорде се скри луната,

копах добре, но конят не иска' да спи...

Когато стреснах се, разбрах,

че вън изстива непогребан кон.

 

                                 юни 1990 г.

                                 гр. Сливен 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лъчезар Цонев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...