Завръщах се среднощ
и минах покрай мъртъв кон.
А после се прибрах
и дълго не заспах --
все конят със копито
тропаше в нощта.
Тогава станах -- от прозореца видях
трупът под тихата луна.
И легнах пак, но той дойде;
и взех тогаз една лопата --
копах дорде се скри луната,
копах добре, но конят не иска' да спи...
Когато стреснах се, разбрах,
че вън изстива непогребан кон.
юни 1990 г.
гр. Сливен
© Лъчезар Цонев Todos los derechos reservados