3 авг. 2023 г., 21:16

Мъртвият кон

537 0 0

 

 

Завръщах се среднощ

и минах покрай мъртъв кон.

А после се прибрах

и дълго не заспах --

все конят със копито

тропаше в нощта.

Тогава станах -- от прозореца видях

трупът под тихата луна.

И легнах пак, но той дойде;

и взех тогаз една лопата --

копах дорде се скри луната,

копах добре, но конят не иска' да спи...

Когато стреснах се, разбрах,

че вън изстива непогребан кон.

 

                                 юни 1990 г.

                                 гр. Сливен 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лъчезар Цонев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...