3.08.2023 г., 21:16

Мъртвият кон

533 0 0

 

 

Завръщах се среднощ

и минах покрай мъртъв кон.

А после се прибрах

и дълго не заспах --

все конят със копито

тропаше в нощта.

Тогава станах -- от прозореца видях

трупът под тихата луна.

И легнах пак, но той дойде;

и взех тогаз една лопата --

копах дорде се скри луната,

копах добре, но конят не иска' да спи...

Когато стреснах се, разбрах,

че вън изстива непогребан кон.

 

                                 юни 1990 г.

                                 гр. Сливен 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лъчезар Цонев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...