Мъртъв е градът
Скитам се из дебрите на градското мъртвило,
сред пъплещи тълпи безлики силуети!
Във вените им черна кръв, сърцето им изгнило!
Сенки на загинали души - тела им живи, клети!
Вървя, а покрай мене всички спрели!
Спрели са да “бъдат” и тъй ще продължат!
Останал само споменът за хора бели
и че бил е светъл някога градът!
Лутам се без път, без цел! Не зная
накъде съм тръгнал, откога вървя?
Защо изобщо жив съм, още дишам;
как изправен на нозете си стоя?
И чудя се дали съдбата им ще споделя и аз?
Дали ще ме погълне безчовечната тълпа?
Чува ли се нейде изнемощелият ми глас?
Има ли изобщо изход от непрогледната мъгла?
Но, не! Не ще остана аз сред тая лудост!
Дори за миг не ще се спра!
Отказвам да потъна в туй чистилище греховно,
да се превърна в силует – почернена душа!
За светлината де останала е в мене,
ще се боря със сетен дъх, дорде държа!
Ще диря път през туй безплодно племе!
Не ще се дам без битка на града!
© Nebula Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Никак нямам намерение да променя мнението ви, Palenka (П. Антонова)! Аз приемам нашия разговор като себеизразяване на две индивидуалности, а не като спор или задължение за обяснение пред другия! За мен е изключително приятно, когато дискутирам подобни въпроси с умни и интелигентни хора, които имат собствено мнение. Най-искрено ви поздравявам за умението да гледате на света и хората по позитивен начин. Това означава, че сте добър човек, и силно се надявам, че бъдещето няма да ви изправи пред неприятни моменти, които да изпитат вашата силна воля. А дори ако такива моменти дойдат, щом чувствате със сърцето и душата си, най-вероятно ще се справите с тях и ще устоите! На нас, които сме склонни към черногледост, ни остава да следваме вашия пример, доколкото ни позволяват нашите собствени възможности и ограничения, разбира се!
-
То оставаше и да си виждаме един друг мислите и чувствата - светът отдавна да се е затрил! 😃 какво ще изгубиш, ако някой се бутне без да иска в теб вместо да му се развикаш E, сел... иди... и т.н къде гледаш!" Му се усмихнеш и тогава ще чуеш "извинете". Не живеем в града на "Живите мъртви", а в жив град. Може и виртуална близост да търсиш. Ти си знаеш.
Само написах мнението за стихото ти. Няма нужда от обяснения, това няма да промени мнението ми -
palenka (П.Антонова), Човек има избор - дали да вижда това, което иска, или да види реалността, такава каквато е! Друг е въпроса, кой по какъв начин възприема реалността. Един от изводите, до който съм достигнал, е че всички хора, колкото са еднакви, толкова са и различни. Гледаме се, виждаме едно и също, но вътре в нас чувствата и възприятията могат да бъдат колкото близки, толкова и отдалечени.
maistora (Красимир Тенев), В този текст и в съзнанието ми градът не се разглежда като град, а като символ на обществото, социалните норми, определени от масите, техните морални и човешки ценности, спрямо собствените ми такива.
Радвам се, че този текст успя да повдигне подобни дискусии. Не е ли това чарът на изкуството все пак?
"Чистилище греховно" - ще оставя интерпретацията на всеки, така както го усеща. -
Тоя град май трябва да е тъмен или черен. Освен ако не се има предвид че в него живите са мъртви, както казва Георги Заркин. Но и тогава самият град не е мъртъв. Умъртвяващ, убийствен град може би. Мъртъв град значи несъществуващ вече унищожен, а не почернящ душите на хората. Ето един такъв:
https://otkrovenia.com/bg/prevodi/ville-morte-albert-samain-sonet -
Това е твоят град, не моят. Човек вижда това, което иска да види. На мен ми прилича на проектонекролог. "Чистилище греховно"?
-
То цветето цъфти повече в главата ти и по-малко наоколо в последно време - опитваш се да гледаш на хората максимално като цветя и докъдето ти стигнат силите в това упражнение
Просто аз като един заблуден средностатистически православен християнин се опитвам да вярвам в потенциала на всяка една душа в даден момент от живота си, може би притисната донякъде и от дадени обстоятелства, да реши да поеме по някакъв малко по-добър път да речем от сегашния... -
КухПън (Кух Пън), радвам се, че срещаш такива хора все още! В моята градина ,скоро не е цъфтяло пдобно цвете!
-
Абе, той тоя лирически ми се вижда, че е почти всеки човек с малко акъл в днешно време
-
Трудна битка.
Успех на лирическия.
Поздравявам те.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Преживях ги тези мои черни моменти, и като напук на чернилката пък тогава ми се случиха и неочаквани хубави неща. Нали знаеш кой е казал да не се ядосваме заради грешките на другите, аз добавям - и заради независещи от нас неща. Защото нашите реакции и действия ни определят като хора