1 may 2006, 15:24

Мървояди

  Poesía
1.2K 0 2
Изхитрих се. Издебнах
и се качих на рамото си.
И там ято други
мързеливо-мърдаливи
мървояди накацали
телеграфно точкуват безкрай, а
песента им е самотен
лъч пронизващ
призма. В мъгла.

Чакам.
Ексцентрично опипвам.
Да се превърна в звезда.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марвин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios


  • Ексцентрично- възвратно постъпателно въртеливо движение с изместен център на тежестта. обикновенно, когато насочиш лъч светлина към призма се налага да я повръткаш малко,или пък много, докато лъчът се пречупи така, че шлифованото стъкло да засвети по-ярко и от диамант... като звезда въпросът тук е в естетиката, Краси, не в козметиката...

    Благодаря за коментара
  • Ма няма!
    С ексцентрично
    звезда се не става -
    комично
    за малко
    и жалко...
    но така е
    интереса всеки зане,
    бързо отшумява!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...