Мървояди
и се качих на рамото си.
И там ято други
мързеливо-мърдаливи
мървояди накацали
телеграфно точкуват безкрай, а
песента им е самотен
лъч пронизващ
призма. В мъгла.
Чакам.
Ексцентрично опипвам.
Да се превърна в звезда.
© Марвин All rights reserved.