Какво ленива мисъл да захване?

Бръмчат мухите в зноен летен ден.

Несръчна, добродушна дебелана

пошляпва с плажни чехли покрай мен.

Тя от пазара иде с пълни чанти –

неблагодарник бузест да расте.

Ех, биричка бих пийнал на аванта,

с приятели бих разиграл тесте ...

Съседът, гръболегнал на асфалта,

човърка свойта бричка (аз – носа),

той сигур' стяга с ключа болта халтав…

… Отпъждам с длан нахалната оса…

Я виж, заспал съм право в свойте шепи.

Какво да правиш – слънце щом пече…

“Да има с вѝнце кой да ме почерпи“ –

предтечата Балкански ще рече.

Комшийката – чевръста и засмяна –

простира ловко мокрото бельо.

За мен пък с ладовина от Балкана

ракиеното време е дошло.