9 дек. 2020 г., 16:11

Мързел

980 0 0

Какво ленива мисъл да захване?

Бръмчат мухите в зноен летен ден.

Несръчна, добродушна дебелана

пошляпва с плажни чехли покрай мен.

 

Тя от пазара иде с пълни чанти –

неблагодарник бузест да расте.

Ех, биричка бих пийнал на аванта,

с приятели бих разиграл тесте ...

 

Съседът, гръболегнал на асфалта,

човърка свойта бричка (аз – носа),

той сигур' стяга с ключа болта халтав…

Отпъждам с длан нахалната оса…

 

Я виж, заспал съм право в свойте шепи.

Какво да правиш – слънце щом пече…

Да има с вѝнце кой да ме почерпи“ –

предтечата Балкански ще рече.

 

Комшийката – чевръста и засмяна –

простира ловко мокрото бельо.

За мен пък с ладовина от Балкана

ракиеното време е дошло.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Костов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...