О-о-о-о-о -да! Прекрасно сновидение –
море, лек летен бриз и ладия безсмолна!
Аз хвърлям лека мрежа във вълните
и вадя в тях русалка полугола!
"Рибарю! Пусни ме! – Бъди Человек!
Три желания свои навек ще забравиш!"
"Небеса!" – рекох аз – "Нека улов вовек
да е с моя нов катер навред в океана!"
"Туй е много добре" – рече тя – " Ами после?"
"Ами после?" – отсякох – "Нека там на скалите
в моя нов дом да ме срещат жена и деца
от живота доволни и сити!"
"Нека бъде!" – " А сетне рибарю?"
"Ами сетне ли? – Дай ми Другари,
що да бъдат до мене и в Радост, и в Бой!"
"Тъй да е!" – и изчезна назад в Океана!
И чак тогаз се стреснах,
заби като камбана моето сърце:
А ако бе наяве – що ли щеше стане –
та таз моя пленница – имаше Твойто лице!!!
© Момчил Манов Todos los derechos reservados