27.12.2018 г., 23:20 ч.

Насън 

  Поезия » Любовна
682 1 0

О-о-о-о-о -да! Прекрасно сновидение –

море, лек летен бриз и ладия безсмолна!

Аз хвърлям лека мрежа във вълните 

и вадя в тях русалка полугола!

 

"Рибарю! Пусни ме! – Бъди Человек!

Три желания свои навек ще забравиш!"

"Небеса!" – рекох аз – "Нека улов вовек

да е с моя нов катер навред в океана!"

 

"Туй е много добре" – рече тя – " Ами после?"

"Ами после?" – отсякох – "Нека там на скалите

в моя нов дом да ме срещат жена и деца

от живота доволни и сити!"

 

"Нека бъде!" – " А сетне рибарю?"

"Ами сетне ли? – Дай ми Другари,

що да бъдат до мене и в Радост, и в Бой!"

"Тъй да е!" – и изчезна назад в Океана!

 

И чак тогаз се стреснах,

заби като камбана моето сърце:

А ако бе наяве – що ли щеше стане –

та таз моя пленница – имаше Твойто лице!!!

© Момчил Манов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??