Насън

О-о-о-о-о -да! Прекрасно сновидение –

море, лек летен бриз и ладия безсмолна!

Аз хвърлям лека мрежа във вълните 

и вадя в тях русалка полугола!

"Рибарю! Пусни ме! – Бъди Человек!

Три желания свои навек ще забравиш!"

"Небеса!" – рекох аз – "Нека улов вовек

да е с моя нов катер навред в океана!"

"Туй е много добре" – рече тя – " Ами после?"

"Ами после?" – отсякох – "Нека там на скалите

в моя нов дом да ме срещат жена и деца

от живота доволни и сити!"

"Нека бъде!" – " А сетне рибарю?"

"Ами сетне ли? – Дай ми Другари,

що да бъдат до мене и в Радост, и в Бой!"

"Тъй да е!" – и изчезна назад в Океана!

И чак тогаз се стреснах,

заби като камбана моето сърце:

А ако бе наяве – що ли щеше стане –

та таз моя пленница – имаше Твойто лице!!!