13 sept 2007, 20:37

Н@С

  Poesía
1.1K 0 3

                 Н@С

 Дъжд в очите ми -
отново плача за НАС.

Болка в сърцето ми -
все виновната излизам аз.

И само една, едничка надежда
ме крепи, и в живота сама ме отвежда.

Моля се, но знам,
че вече от теб съм забравена.

Жива съм, но защо ли?
Щом от теб съм изоставена.

Капки кръв от сърцето ми
текат и не спират,

и последните ми мечти за НАС,
започват да умират.

И казваш ми,
че не само аз за тебе тъжа,

но очите ти всичко издават
и това е поредната твоя лъжа.

И казваш ми:
"Искам някаква промяна?"
Така ли промени живота си - с измяна?

Но стига вече,
любов от тебе аз не искам!

Времето ти изтече,
след време други ще поискам.

Знам, че и за мен любов е отредена -
истинска, красива и споделена
.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...