13 sept 2007, 20:37

Н@С

  Poesía
1.1K 0 3

                 Н@С

 Дъжд в очите ми -
отново плача за НАС.

Болка в сърцето ми -
все виновната излизам аз.

И само една, едничка надежда
ме крепи, и в живота сама ме отвежда.

Моля се, но знам,
че вече от теб съм забравена.

Жива съм, но защо ли?
Щом от теб съм изоставена.

Капки кръв от сърцето ми
текат и не спират,

и последните ми мечти за НАС,
започват да умират.

И казваш ми,
че не само аз за тебе тъжа,

но очите ти всичко издават
и това е поредната твоя лъжа.

И казваш ми:
"Искам някаква промяна?"
Така ли промени живота си - с измяна?

Но стига вече,
любов от тебе аз не искам!

Времето ти изтече,
след време други ще поискам.

Знам, че и за мен любов е отредена -
истинска, красива и споделена
.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...