Н@С
Н@С
Дъжд в очите ми -
отново плача за НАС.Болка в сърцето ми -
все виновната излизам аз.И само една, едничка надежда
ме крепи, и в живота сама ме отвежда.Моля се, но знам,
че вече от теб съм забравена.Жива съм, но защо ли?
Щом от теб съм изоставена.Капки кръв от сърцето ми
текат и не спират,и последните ми мечти за НАС,
започват да умират.И казваш ми,
че не само аз за тебе тъжа,но очите ти всичко издават
и това е поредната твоя лъжа.И казваш ми:
"Искам някаква промяна?"
Така ли промени живота си - с измяна?Но стига вече,
любов от тебе аз не искам!Времето ти изтече,
след време други ще поискам.Знам, че и за мен любов е отредена -
истинска, красива и споделена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Георгиева Всички права запазени
