13 сент. 2007 г., 20:37

Н@С 

  Поэзия
776 0 3

                 Н@С

 Дъжд в очите ми -
отново плача за НАС.

Болка в сърцето ми -
все виновната излизам аз.

И само една, едничка надежда
ме крепи, и в живота сама ме отвежда.

Моля се, но знам,
че вече от теб съм забравена.

Жива съм, но защо ли?
Щом от теб съм изоставена.

Капки кръв от сърцето ми
текат и не спират,

и последните ми мечти за НАС,
започват да умират.

И казваш ми,
че не само аз за тебе тъжа,

но очите ти всичко издават
и това е поредната твоя лъжа.

И казваш ми:
"Искам някаква промяна?"
Така ли промени живота си - с измяна?

Но стига вече,
любов от тебе аз не искам!

Времето ти изтече,
след време други ще поискам.

Знам, че и за мен любов е отредена -
истинска, красива и споделена
.

© Десислава Георгиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??