muhaninja (Кирил Ганчев)
226 929
19 mar 2011, 11:19

Н2O 

  Poesía » Otra
833 0 5

 

 

Дори в отвъдното има река,

която отвежда душите.

Потопиш ли във нея ръка,

като на филм понасят се дните ти.

В просъница виждаш лодкаря

как гали водата с двете весла,

прикляква, сякаш  сладко отмаря,

взрян в лековитата бяла мъгла...

Не бързаш за никъде. Вече си ХИКС,

светлинна частица от Бог,

не просто безименна точка.

Старото име оставяш във Стикс,

за ново прераждане трябва отсрочка...

Водата отмила е всяко страдание,

зареден си с Любов, от Любов си съставен.

Скоро ще тръгнеш обратно към спомена,

в ново тяло Животът поставен е.

Бог ще изтрие греха от предишния,

по водата ще прати известие:

„Изпращам Ви нова, чиста душа.

Посрещнете я с Обич! Подпис: Всевишния...

Дори в отвъдното има река,

по която се връщат душите.

Обикновена до болка, но Свята вода,

реката на спомена, вложен

във  дните ми.

 

Кирил ПАЛАЧОРОВ, Бургас




© Кирил Ганчев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??