Н2O
Дори в отвъдното има река,
която отвежда душите.
Потопиш ли във нея ръка,
като на филм понасят се дните ти.
В просъница виждаш лодкаря
как гали водата с двете весла,
прикляква, сякаш сладко отмаря,
взрян в лековитата бяла мъгла...
Не бързаш за никъде. Вече си ХИКС,
светлинна частица от Бог,
не просто безименна точка.
Старото име оставяш във Стикс,
за ново прераждане трябва отсрочка...
Водата отмила е всяко страдание,
зареден си с Любов, от Любов си съставен.
Скоро ще тръгнеш обратно към спомена,
в ново тяло Животът поставен е.
Бог ще изтрие греха от предишния,
по водата ще прати известие:
„Изпращам Ви нова, чиста душа.
Посрещнете я с Обич! Подпис: Всевишния...
Дори в отвъдното има река,
по която се връщат душите.
Обикновена до болка, но Свята вода,
реката на спомена, вложен
във дните ми.
Кирил ПАЛАЧОРОВ, Бургас
© Кирил Ганчев All rights reserved.
